„…Детското развитие е изтъкано от противоречия. В хода на индивидуалното развитие у детето и юношата върви непрекъсната борба между потребността на индивида да функционира по новому и желанието да продължи съществуването по познатия стар начин. Това поражда противоречивост и неочакваност в детските реакции. Конфликтността, съпроводена със стенична борбеност (често наричана от възрастните агресивност) присъства в по-голямата част от периодите на съзряване. За възрастните, отглеждащи и възпитаващи младото поколение детско-юношеските промени са предизвикателство. Новите психически проявления на детето създават психически дискомфорт у възрастните поради факта, че тяхното собствено физическо, психическо и социално развитие вече е стабилно и в този смисъл консервативно. Възрастния несъзнавано очаква стабилност в детското поведение. Той самият има потребност да се отнася към детето по един и същ разумен начин – факт, който не издържа на изпитанието на времето на растеж. Динамиката в промяната на детско-юношеското развитие изисква промяна на подхода на възрастните. Това е закономерността...”  Проф. Ив. Бончева