Защо и Кога Хленченето Работи?
Какво да направим, ако детето продължава да го прави дори и след като сме му обяснили и сме се опитали да го успокоим?
Да запазим спокойствие и да не показваме, че сме ядосани и засрамени.
Да обезопасим пространството около детето, за да не се нарани и да го оставим.
Ако има опасност да се нарани – да го гушнем, да го притиснем до себе си и да започнем да говорим тихо и приспивно.
Да му кажем, че ще поговорим пак, когато се успокои.
Както и в много други сфери на родителсването – по-лесно е да предотвратим превръщането на хленченето в навик, отколкото да се налага да се справяме с него по-късно.
Kак да предотвратим превръщането на хленченето в навик?
От самото начало: Грижим се за бебето преди да заплаче.
Игнориране на крясъците: Не гледаме, не говорим, не отговаряме, не реагираме (когато сме сигурни в безопасността на детето)
Не се поддаваме на крясъците: Запазваме спокойствие (упражняваме умения за самоконтрол и релакс) Използваме полезни разговори със себе си.
„ – Защо е толкова полезно да се игнорира хленченето?”
Защото детето хленчи, когато родителите реагират на хленченето. Хленченето работи!
За да се справим е нужно да имаме арсенал от способности и възможности!
Да научим алтернативни реакции
Възможно е детето да бъде научено как по други начини да привлича внимание или да поиска да приемем нещо, което той/тя желае. Например децата могат да бъдат научени:
Да говорят „като големи момичета/момчета” или да „говорят добре”.
Да се използват конкретни знаци или докосване, които предварително са договорени между нас и детето.
Ако децата трябва да приемат различни начини за изразяване на своите желания или мнения, родителите трябва систематично да ги учат на това. Родителите също трябва да помнят:
Да моделират „хубаво говорене”.
Да не крещят.
Да хвалят или дават награди, когато нещата вървят добре.
Да обсъдят тези въпроси в други моменти, когато детето не крещи, например във времето преди лягане на детето. Може да говорят какви други начини могат да се използват, за да се привлече внимание.
Да направят план. Полезно е родителите да определят времева рамка и да планират колко често ще практикуват желаните начини за получаване на внимание.
Управление на избухването
Възможно е да открием, че избухванията служат играчка или лакомство в магазина, да останат до по-късно или просто родителите да им обърнат внимание.
Ето и няколко стратегии, които са от полза при справянето с избухванията или да научим детето на:
Умения за самоуспокоение
Да се използват умения за управление на гнева, като да му се даде възможност да издухва сапунени мехури и/или съобразно възрастта.
Алтернативни начини за получаване на внимание или това което иска.
Родителите сами е добре да:
Използват родителски стратегии за справяне, като например полезни разговори със себе си и избягване на болезнените мисли. (умения за себерефлексия)
Избягват модели на поведение които са компоненти на гнева.
Бъдат сигурни, че не обръщат внимание на детето по време на избухване и не се поддават на исканията, направени по време на избухванията.
Прекарват повече време с детето, да му обръщат внимание и да му дават позитивна обратна връзка
автор: Даниела Христова