Как и кога да даваме положителна обратна връзка и похвала?
" Как и кога да даваме положителна обратна връзка и похвала? "
Ако децата не получат обратна връзка за поведението си, съществува опасност те да не разберат, че родителите очакват от тях определено нещо.
Отбелязването показва на децата какво е поведението, което другите харесват или не харесват. Родителите въвеждат нормата за общоприетото.
Когато родителите не отговарят (игнорират, неглижират) се създава несигурност: „Правя ли нещата добре? Не трябва или може да правя това? Позволено ли е? Никой не ме забелязва…”
В отглеждането и възпитанието на детето можем да маркираме като важна част: „Улавянето на момента, когато децата са добри ”. Това означава родителите да забелязват и реагират положително на всяко неутрално и добро поведение, т. е всяко поведение, което не е желателно.
Улавянето на момента когато бебета са „добри”.
Около 3 - месечна възраст бебетата могат да се събудят, без да започнат да плачат веднага. Вместо това могат да прекарат известно време в гукане, да се поогледат, преди да заплачат.
Това е подходящият момент за „улавяне”, да отидем при тях и да им дадем своето внимание. Тогава детето научава, че родителят ще дойде, дори и да не плаче, да получи внимание.
Нормално е бебетата да плачат – по този начин общуват и изразяват чувствата си, като са гладни или им е некомфортно. Понякога плачат обаче може да е ненужен. Добре е децата да се научат, че могат да получат внимание и обич, без да се налага първо да заплачат.
Важното е да се вземе под внимание, че децата не бива да се неглижират, когато поведението им е „добро” или неутрално, а веднага да се реагира и да се вдига шум, когато нещо се случи и ние регистрираме „лошото” поведение. Така детето ще си създаде погрешното впечатление, че само когато проявява лошо поведение, му обръщаме внимание.
Примери за обратна положителна връзка и награди
Контакт през докосване – това може да бъде погалване по приятни за детето места (бузката, главата), прегръдка, целувка, леко потупване по гърба или рамото и др.
Вниманието – може да бъде и само ведро поглеждане към детето, поддържане на контакт с очите, усмивка, намигване, кимване или изпращане на въздушна целувка.
Знакът – може да бъде езика на тялото или знак, който детето детето може да разпознае като намигване, палец нагоре, ръкопляскане и др.
Думите или вербалната обратна връзка не трябва да се състоят само от пряка похвала. Може просто да покажем в отговор, че сме забелязали какво прави детето , например с приятелски коментар: „О, рисуваш картина!” ; „Строиш замък”; „ Измил си чашата.”
От трета ръка похвала е например, когато бащата казва на детето: „Майка ти ми каза колко добре си се държал днес в магазина!”
„Навреме” е дума за всички онези различни начини, по които можем да дадем на децата положителна обратна връзка. Това дава позитивна и двупосочна комуникация, която укрепва връзката между родителите и децата. „Навреме” следва да бъде обратното на „Отлагането във времето”.
Акцентът върху организирането и прекарването на специално време заедно. Това е добър начин да прекараме времето си заедно и да практикуваме, като даваме на детето си позитивна обратна връзка. Можем да правим това ежедневно или 2-3 пъти седмично, за около 20 минути в определено време. Напр.” Много добре правиш, че помагаш на малкия си брат! „
Как да говорим с децата?
Необходимо е да говорим с децата за ежедневните неща. Това е нещото, което обогатява и надгражда техния език, като им предлага модели и форми на комуникация.
Това обикновено означава, че когато разговаряме, е добре да редуваме говорене със слушане, т. е да се получи двупосочна комуникация. За да могат да общуват добре с децата, родителите трябва да са усвоили изкуството да се изслушат сами те помежду си и да слушат детето. Нека ги слушаме и им даваме време за отговор.
Време в тишина
· Детето започва темата за разговор;
· Родителят слуша, не насочва и не съди;
· Родителите практикуват слушане;
· Повишава разбирането за мислите, интересите, мненията и тревогите на детето;
· Учи детето, че е позволено да говори за всякакви неща, също и за трудни и чувствителни въпроси.
Пример: Родителите биха могли да правят това минимум 1-2 пъти в седмицата, например при вземането на детето от занималня или училище. Вместо да обсипват детето с въпроси в стил „разследващ полицай”, родителят може да запази тишина (след като поздрави детето по обичайния начин), като така отваря пространство то да поеме инициативата и да започне разговора по избрана от него тема. По този начин родителят практикува уменията си за слушане и дава възможност на детето да поставя въпроси, които счита за важни. Това също така помага на родителите да придобият по-голямо разбиране за детето като индивид и да научат за неговите интереси, чувства, мнения и притеснения. На свой ред детето получава посланието, че е добре да говори с родителите за всякакви неща и ще бъде изслушано.
Активно слушане
Особено важно е като разговаряме с децата, да ги слушаме активно. По добре е наистина да спрем да слушаме детето за кратко, отколкото да ги слушаме с „половин ухо” за по-дълъг период докато правим нещо друго по същото време. Ако децата имат чувството, че не привличат вниманието на родителите си, съществува опасност те да се откажат от това да правят опити да говорят добре и вместо това да придобиват опит да хленчат.
Важно е да говорим обикновени неща с децата и да сме готови да слушаме такива от тях. Усвояването на този модел ще направи по-склонни децата да ви слушат изобщо.
Важно е:
Да бъдем наблизо и да поддържаме контакт с очи;
Да покажем, че слушаме, като даваме неутрална обратна връзка. Изражението на лицето, кимането, възклицанията като ‘аха”, „хм” и „да” са съществени.
Да отговаряме на съдържанието, за да покажем, че разбираме: Повтаряме, преформулираме съдържанието на казаното. Питаме да разберем по-добре значението
Да правим неутрални коментари
Да даваме обратна връзка за чувствата и емоциите, които наблюдаваме.